Заболявания

Дисковата болест е сред най-често срещаните заболявания на гръбначния стълб и се дължи на структурно увреждане на дисковете, разположени между прешлените , свързано с дегенеративни или по-рядко травматични изменения.

Междупрешленните дискове се разполагат между всеки два прешлена на гръбначния стълб, осигуряват неговата гъвкавост, позволяват широка гама от движения и омекотяват напрежението, оказвано върху него в ежедневието. Това се дължи на специфичната им структура, засягането на която води до настъпването във времето на дегенеративни промени. Всеки диск е съставен от централно разположено пулпозно ядро, периферен фиброзен пръстен и хрущялни пластинки в съседство на прешленните тела.

В млада възраст, пулпозното ядро е желатинообразно, с високо съдържание на вода. Еластичността на междупрешленните дискове се поддържа от фиброзния пръстен, съставен от концентрични слоеве от колагенни фибри.

Ако се създадат условия за свръхнатоварване на дисковото тяло, пулпозното ядро търси място за пролабиране. Това се улеснява от често повтарящи се движения, свързани с бита и професията на даден човек.

Предразполагащи дисковият пролапс моменти могат да бъдат:

• порочно развитие или конституционална слабост в укрепващия апарат;
• вторични промени в дисковото тяло – физиологично остаряване, прекарани заболявания, постоянно натоварване на гръбначния стълб;
• травми

С възрастта, хроничните микротравми и напрежението междупрешленният диск фиброзира, появават се разкъсвания и дефекти на фиброзния пръстен и хрущялните пластинки. Наблюдава се бомбиране на диска, поради мигриране на пулпозното ядро и изпъкване на фиброзния пръстен, а в напредналите случаи протрузия на диска и дори излизане на по-голяма или по-малка част от пулпозното ядро извън дисковото пространство с пълно разкъсване на фиброзния пръстен (дискова херния).

Попаднали в гръбначно-мозъчния канал дисковите фрагменти могат да причинят притискане на нервните коренчета и/или гръбначния мозък, което от своя страна води до най-разнообразни симптоми в зависимост от нивото на засягане.

Дисковите протрузии и хернии се срещат на всяко ниво на гръбначния стълб, но са най-чести в долните поясни и шийни сегменти, т.е. на преходите между подвижни (шиен и поясен) и фиксирани (гръден, сакрален) участъци на гръбначния стълб. Лумбалната дискова херния е 15 пъти по-честа от цервикалната и е една от най-честите причини за болка в кръста.

Цервикалните дискове се засягат в 8% от случаите, а торакалните (гръдните) само в 1-2%.
Основните симптоми при дисковата херния се дължат на притискането на нервните структури (коренчета и гръбначен мозък) от хернииралата мека част на междупрешленния диск. Характеристиките са:

• локална болка, според нивото на засягане;
• болка, разпространяваща се в сетивната зона съответното нервното коренче;
• промени в чувствителността;
• моторна слабост;
• възможни тазово-резервоварни нарушения.

При лумбална дискова херния има остра болка в кръста, излъчваща се към седалището и долните крайници, усилваща се при кашлица, напъване или смях, изтръпване, безчувственост на крака или стъпалото, слабост или атрофия (в по-късните етапи) на мускулите на крака, мускулни спазми , възможни загуба на контрол над уринирането и дефекацията и сексуални разстройства.

При цервикална (шийна) дискова херния – шийна болка, излъчваща се към рамото, предмишницата, ръката и по-рядко китката, пръстите или гръдния кош, усилваща се при кашлица, напъване или смях, усилване на болката при накланяне или обръщане на главата, спазъм на шийните мускули, слабост на мускулите на ръката.

Голяма част от пациентите с дискова херния не се нуждаят от операция и се прилага консервативно лечение. Необходимо е то да бъде комплексно : почивка на легло, носене на шийна яка или колан, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и миорелаксанти, физиотерапия – ултразвук, лазер, ТЕНС, масаж и мануална терапия, упражнения за създаване на „мускулен“корсет.

При оперираните пациенти се препоръчва следоперативна рехабилитация за по-бързото и правилно възстановяване.

Гръбначният стълб е изграден от 33 прешлена. Всеки прешлен се състои от масивно костно тяло и дъга с три израстъка. Телата на прешлените се свързват помежду си чрез стави и междупрешленни хрущялни дискове и са наредени така, че образуват канал, в който се помества гръбначният мозък. С нарастването и главно с развитието на мускулатурата и движенията на детето се образуват физиологичните кривини на гръбначния стълб и постепенно се изгражда неговата стойка.

Правилната телесна стойка създава най-благоприятни условия за нормално функциониране на органите и системите, особено на белите дробове и сърцето.

Всяко отклонение от нормалните физиологични извивки на гръбнака във фронталната и сагитална равнини, водещо до патологични изменения в мускулите, връзките, ставите и прешлените в гръбначния стълб, се нарича гръбначно изкривяване. Най-уязвими са децата от началната училищна възраст и тези в етапа на ранния пубертет, тогава когато децата израстват бързо и костната система не е достатъчно укрепнала.. По-слабите и високи деца са по-често засегнати от заболяването. Честа причина за появата на гръбначните изкривявания е неправилното седене на чина или стола, носенето на ученическата чанта в едната ръка или само на едното рамо, навика да се спи на една и съща страна на меко легло. Деца с недостатъчно добро физическо развитие, със слаб тонус на мускулите, със зрителни смущения, както и след прекарани инфекциозни заболявания, са податливи и при тях по-лесно се развива изкривяване на гръбначния стълб. В някои случаи може да се говори и за генетични предразположения по линия на единия или двамата родители.

Основни видове изкривявания на гръбнака

Кифоза се нарича изкривяването на горната – торакалната част на гръбнака. Той се извива навън в горната си част и се формира характерна гърбица. Проявява се при деца, поради възпалителни заболявания на гръбнака и при възрастни при дегенерации и остеопороза.

Лордоза е деформация на гръбначния стълб в областта на кръста. Той е силно извит напред, към корема. Появява се болка в кръста, а в седнало положение коремът силно изпъква напред.

Сколиоза се нарича изкривяването на гръбнака, при което той се извива наляво и/или надясно, и се оформа S-образна извивка във фронталната равнина. Едната кривина е обикновено по-ясно изразена, но компенсаторните реакции на организма водят и до други, по-слабо изявени деформации. Сколиотичната деформация води до разместване и притискане на органите в коремната и гръдната кухина.

Изкривяване на гръбначния стълб може да настъпи и вторично при разлика в дължината на долните крайници, при болки в гръбначната област. В тези случаи, обаче, при отстраняване на причината, изкривяването се коригира.

Вродената сколиоза се дължи най-често на отклонения в структурата на един или повече прешлена, обикновено в преходните зони на гръбначния стълб. Такива отклонения могат да бъдат: наличието на допълнителни прешлени, клиновидни прешлени, синостози между прешлени и т.н. Придобитата сколиоза се развива при травматични увреждания, възпалителни заболявания, рахит, системни заболявания, спастична или вяла парализа и др. Около 90 % от всички сколиози са идиопатични – точната причина за възникването им не е известна.

Според нивото на първичната сколиотична равнина сколиозите биват торакални, торако-лумбални и лумбални. А според големината на кривината сколиозите биват:

1. Степен – отклонението от вертикалната ос е до 15 градуса;
2. Степен – отклонението от вертикалната ос е между 15 и 30 градуса;
3. Степен – отклонението от вертикалната ос е между 30 и 45 градуса;
4. Степен – отклонението е над 45 градуса.

Промените при сколиоза засягат гръбначния стълб, гръдния кош и органите в него.
Най-характерният белег е страничното изкривяване на гръбначния стълб. Обикновено започва незабелязано, без болки. Развива се бавно със слабо отклонение на гръбначния стълб встрани. Постепенно това може да доведе до симптоми, като чувство за по-лесно уморяване, преходни болки.

Диагнозата се поставя на базата на клиничен преглед и рентгеновото изследване. Рентгенографията може да даде и данни за причините за сколиозата: аномалии в прешлените, рахит и др., както и оценка за нейната тежест.

От голямо значение е ранното откриване на гръбначните деформации, което най-често става при ежегодни профилактични прегледи. Възможностите за коригиране на гръбначните деформации са значително по-добри в началния стадий чрез комплекс от специални упражнения в групи по изправителна гимнастика, в занимания по лечебна физкултура, както и упражняване на подходящ спорт.

Лечението е консервативно (физиотерапия, ЛФК, корсетолечение) и оперативно.

Възможни са корекции чрез ЛФК на пресколиози и сколиози от първа и втора степен и то основно при деца и млади хора. Ако физиологическият растеж на организма е приключил, възможностите на ЛФК се насочват в поддържане на завареното положение.

Комплекс по ЛФК се изготвя само и единствено от квалифициран кинезитерапевт или рехабилитатор, който предварително се е запознал с диагнозата на лекуващия лекар, видял е снимки, снел е анамнеза и рехабилитационен потенциал, като е направил оглед и кинезиологичен анализ на пациента.

Профилактиката с правилен стоеж в училище е безценна.

Прогнозата при изкривяванията на гръбнака зависи от причината за тях, възможността и степента на успешност на физиотерапията.

Остеоартроза (дегенеративен артрит, дегенеративна ставна болест) е най- честото ставно заболяване. Водеща е първичната дегенерация и деструкция на ставния хрущял, последвана от пролиферация на костната тъкан и вторични асептични възпалителни изменения на синовиалната и околоставните тъкани /мускулатура,сухожилия, лигаменти/. Остеоартрозата може да засегне всички стави – и по-големи, и по-малки. Засягането на колянната става се нарича гонартроза, на тазо-бедрената – коксартроза, на гръбначния стълб- спондилартроза, раменна става – омартроза и т.н.

Протича хронично-прогредиентно с болка в ставата, нарушена функция, чувствителност (особено при промяна на времето), скованост при движение, често придружено с блокиране в ставата, понякога поява на излив, деформации. При засягане на големите стави (тазобедренна, колянна) се нарушава походката и с напредване на заболяването може да се стигне до инвалидизиране.

Лечението е комплексно:

• медикаментозно – нестероидни противовъзпалителни средства, хондропротектори;
• физиотерапия – електролечение, лазертерапия, луголечение, кинезитерапия и др.

При по-напредналите форми на остеоартроза и неповлияване от консервативното лечение се налагат оперативни интервенции, както и поставяне на изкуствена става.

Остеопорозата е заболяване, характеризиращо се с ниска костна маса и промени в микроструктурата на костната тъкан, водещи до повишена крехкост на костта и последващо увеличение на риска от фрактури. Дълго време заболяването протича безсимптомно и едва, когато вече има остеопоротична фрактура, болният разбира за своето страдание, а след първата фрактура рискът от следващи рязко се увеличава. Причините за остеопорозата и при двата пола са в основата си хормонални, като жените страдат по-често от мъжете. Всяка трета жена и всеки осми мъж в света получават остеопоротични фрактури през живота си.

Тя може да бъде генерализирана или локализирана. Генерализираната е:

1. Първична – постменопаузална ( 51-70 г.) и старческа ( над 70-годишна възраст).
2. Вторична – най-често предизвикана от продължителен прием на кортикостероиди, антидепресанти, сънотворни, хепарин, при ракови заболявания, след имобилизация или някои хронични заболявания.

Рискови фактори, които могат да бъдат избигнати:

• недостатъчен внос на калций и витамин Д с храната – ниският прием на калций с храната води до загуба на костно вещество, а на витамин Д – до намаленото му усвояване от червата;
• заседнал начин на живот – липсата на физическо натоварване отслабва костите и ускорява загубата на минерали в тях;
• тютюнопушене – никотинът в цигарите потиска синтезата на ново костно вещество;
• прекомерна консумаця на кафе( над 5 чаши дневно), готварска сол, черен чай, злоупотреба с алкохол – тези нездравословни навици водят до увеличено отделяне на калция чрез бъбреците и до загуба на костно вещество;
• небалансирано белтъчно хранене – прекомерният или недостатъчен внос на белтъчини ускорява процеса на костна загуба;
• остър и хроничен психоемоционален стрес – адреналинът, който се отделя по време на силен стрес, извлича калция от костите и води до минералното им обедняване. хормона и др.

Най- честите последствия на остеопорозата са:

• Болки в гърба и кръста с хроничен характер, които се изострят при физическо натоварване;
• Деформации на скелета;
• Намаляване на ръста;
• Намалена трудоспособност;
• Костни фрактури на скелета (най-често на прешлените на гръбначния стълб, костите на предмишницата, а в по-късна възраст – и на бедрената кост).

Диагнозата ОСТЕОПОРОЗА може да се постави още в предфрактурния стадий чрез:

• рентгенография, която е подходяща за поставяне на диагноза в по-късен стадий на заболяването;
• остеодензитометрия – количествен метод за оценка на минералната плътност на костта, чрез който може да бъде определен рискът от патологични фрактури;
• биохимични изследвания за определяне на съдържанието на калция, фосфора и калций-регулиращите хормони в кръвта.

За намаляване на риска от възникване на остеопороза в зряла възраст е необходимо профилактиката да започне отрано. Най-същественото в изграждането на една профилактична програма е тя да включва всички елементи, които имат доказано благоприятен ефект върху костите. Тя включва хранителен режим, медикаменти, физиотерапия и рехабилитация.

За предотвратяване на остеопорозата се препоръчва комбинация от упражнения. Те могат да забавят минералната загуба в костите, да помогнат за поддържане на стойката и да подобрят доброто здравословно състояние като цяло, с което да намалят и риска от падания.